САМОУБЍВАМ СЕ, -аш се, несв.; самоубѝя се, -ѝеш се, мин. св. самоубѝх се, св., непрех. 1. Извършвам самоубийство (в 1 знач.). Веднъж на лов, като чистел оръжието си, без да иска, се самоубил. К. Калчев, ПИЖ, 24. Момичето му бягало с някакъв ученик, забременяло, та искало да се самоубива, да се дави, да се трови, едва го спасили. Г. Караславов, Т, 119. – От какво почина? – Тя... се самоуби. Обеси се. Г. Данаилов, ЗР, 71. Миналия месец в Монте Карло се е самоубила една млада вдовица от срам, загдето в два часа вътре е загубила на комар 200 000 лева. БЗ, 1893, бр. 849, 3.
2. Прен. С начина си на живот, постъпките си и действията си погубвам сам себе си. Един народ поробен, макар и безнадеждно, никога не се самоубива. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 83.